Търсене
  • PRESS BG news agency

Президентът наложи вето върху промените в Закона за МВР

Актуализирано: Юни 24

#РуменРадев #Президент #вето #законзамвр #МВР #НСО PRESS BG news agency | Президентът Румен Радев наложи вето на Закона за изменение и допълнение на Закона за МВР, приет на 11 юни 2020 г. Държавният глава не оспорва реформи, целящи подобряване на ефективността на дейността на МВР.


Несъгласието е с разпоредбите, които дублират охраната, осъществявана по Закона за Националната служба за охрана. Дублирането на функции създава условия за неефективно и неефикасно използване на държавен ресурс, без гаранции за по-голяма сигурност.


Eто и мотивите на президента Румен Радев:

Държавният глава споделя основната насока към промени в Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ за извършване на реформи, целящи подобряване на ефективността в дейността на Министерството.


Независимо от това, като част от органите, които формират системата за защита на националната сигурност в Република България, Радев не може да остане безучастен към разпоредби, които не са съобразени с изискванията на българското законодателство.

Президентът посочва, че спазването на Конституцията и законите е първият от принципите, предвидени в чл. 4, т. 1 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, чрез който се проявява правовата държава.


Заявява, че принципно споделя необходимостта държавата да се ангажира с охраната на служители в органите на държавна власт, когато застрашеността им е във връзка с упражняване на техните функции. Радев настоява, че ценности от най-висш порядък и основни права - правото на живот, личната свобода и неприкосновеност, трябва да бъдат гарантирани за всяко едно физическо лице. Констатира, че при очертаването на дейността по охрана на лица Законът за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи не предвижда такива предели, нито определя целите на тази охрана.


Румен Радев е категоричен, че опазването на обществения ред е публична функция, с която са ангажирани органи на държавна власт (чл. 105, ал. 2, чл. 143, ал. 3 от Конституцията) с цел при определени в закона условия да бъдат гарантирани правата и сигурността на всички граждани. Именно затова общественият ред е и граница за упражняването на основните права на всеки отделен гражданин (чл. 37, ал. 2, чл. 41, ал. 1 от Конституцията). В този смисъл гарантирането на обществения ред е предпоставка за упражняване и балансиране на правата. Регламентирането на охраната на лица като конкретна полицейска дейност без законово да се определя обхватът, целите и условията на тази дейност, създава възможност последващо за ограничаване на права и противопоставяне на различни интереси, на субекти и институции.


ЗМВР предвижда, че охраната на лица се осигурява и осъществява при условия и по ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи. По този начин законът прехвърля изцяло върху министъра на вътрешните работи преценката за условията, при които ще бъде осъществявана новата задача в охранителната дейност на МВР. Така се изоставя нормата на чл. 5, т. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, изискваща Народното събрание, президентът на Републиката и Министерският съвет съобразно тяхната компетентност да определят основните задачи на държавните органи и структури по чл. 3, ал. 1 от същия закон. В случая на законово равнище следва да бъдат определени условията, по които ще се осигурява и осъществява дейността по охрана на лица. Това е не само важна гаранция за законосъобразност, но и преграда срещу субективни, еднолично взети нормативни решения, които създават възможност законовата делегация да се запълва с различно съдържание сега или в бъдеще.


Едва ли може да бъде споделено разбирането, че условията за извършването на охраната на лица, като предпоставки да бъде получена такава охрана, предполагат динамичност на материята, която може да бъде обхваната само с подзаконов нормативен акт, издаден от министър. Условията за всяка една правно регулирана дейност, особено в сферата на функционирането на органите за защита на националната сигурност, почиват на принципни изисквания. Становището на Румен Радев е, че приетият закон трябва да изпълни своето предназначение като нормативен акт - да урежда обществени отношения, които се поддават на трайна уредба. Условията, при които лицата могат да ползват охрана от МВР, трябва да бъдат установени в закон най-малкото за да гарантират равенството пред него. „Нещо повече, след като уредбата може да се извърши еднолично от министъра … с наредба, на още по-голямо основание тя може да се извърши в синтезиран вид от Парламента“ (Решение на Конституционния съд № 3 от 2016 г.).


Като не е съобразен с изискванията на правовата държава, по-специално поради несъгласуваност с други законови изисквания (Закона за нормативните актове и Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност), с липсата на яснота относно условията за извършване на охраната на лица и възможността за запълването им с различно съдържание, алинея 1 от приетия закон не съответства на принципа на правовата държава. Правовата държава може да бъде опазена само ако съдържащите се в нормативните актове разпоредби са ясни, точни и непротиворечиви, защото в противен случай те не биха могли да регулират основните обществени отношения (в този смисъл Решение № 9 от 1994 г., Решение № 5 от 2002 г., Решение № 4 от 2010 г., Решение № 8 от 2012 г. на Конституционния съд).


С параграф 6, т. 3 от приетия закон се създава правна възможност новата главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ да охранява и лицата на висши държавни длъжности, представители на друга държава, ръководители на международни организации и институции, съгласно чл. 20 и 22 от Закона за Националната служба за охрана. За да се реализира тази възможност, законът изисква заявление от съответното лице и решение на комисията по чл. 23 от Закона за Националната служба за охрана. При създаването на въпросният текст не е отчетено, че част от лицата по чл. 20 от Закона за Националната служба за охрана не могат да се откажат от охраната по този закон по време на мандата си и са длъжни да се съобразяват с мерките за безопасност, прилагани от Националната служба за охрана (чл. 20, ал. 5). Едновременно със задължението им да ползват охраната, за тези лица се създава възможността със заявление да поискат охрана и от главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“. Очевидно е, че не става въпрос за взаимодействие между двете структури с цел оптимизиране на охраната, тъй като охраната от МВР се наслагва към охраната от Националната служба за охрана. Освен това инициативата за дублирането на охраната е оставена на охраняваното лице. Без заявление от негова страна не може да се стигне до решение на комисията по чл. 23 от Закона за Националната служба за охрана, съответно и да се приложи охраната от главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“. Това дублиране, създадено с параграф 6, т. 3 от приетия закон, влиза в противоречие с Актуализираната стратегия за национална сигурност на Република България, приета с Решение на Народното събрание от 14.03.2018 г. В Стратегията е изрично посочено, че „не се допуска едновременното съществуване на дублиращи се структури, както и свръхконцентриране на правомощия, компетенции и ресурси в една институция. Водещ е принципът на разделяне на компетенциите и постигане висока степен на координация“.


Радев акцентира, че не е ясно какво налага да се създаде нова паралелно функционираща структура без аргументи за ефективност и ефикасност. Отсъства концепция по отношение на механизмите за взаимодействие и координация със структури, притежаващи идентични функции, което ще бъде проблемно най-вече при дейността им на оперативно ниво. Показателна в това отношение е липсата на предложения за релевантни промени в Закона за Националната служба за охрана. Налице е потенциал за възникване на рискове за безопасността както на охраняваните лица, така и на личния състав на тези структури.


С параграф 8 от приетия закон се променя изцяло съдържанието на чл. 44 от ЗМВР и в ал. 1 се предвижда възможност в четири от главните дирекции и в областните дирекции на МВР да бъдат създавани „специализирани звена за реагиране при критични ситуации вследствие на престъпна дейност и за участие в специализирани операции с висока степен на риск, както и звена за осъществяване на охрана на лица“. От приетия текст не се разбира дали става въпрос за три различни вида специализирани звена или за едно звено, което изпълнява цитирания широк кръг от задачи.


Наред с това разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗМВР позволява създаване на специализирани звена за охрана на лица както в новосъздадената главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, така и в три други главни дирекции на МВР. Това поражда риск от припокриване на дейност между главните дирекции на МВР, като предполага допълнително привличане на експертен потенциал и отделяне на значителен финансов ресурс. Налице е и противоречие с първите три алинеи на чл. 39 от ЗМВР, според които всяка от главните дирекции е „специализирана“ структура на Министерството.


В ал. 6 от новата редакция на чл. 44 е предвидено редът за осъществяване на дейността на специализираните звена да бъде определян от „правила, утвърдени от министъра на вътрешните работи“. Нормата не уточнява каква е правната природа на акта на министъра, с който се приемат въпросните правила, и създава риск от неяснота и противоречия в прилагането. Предвид това параграф 8, в частта му относно чл. 44, ал. 1 и 6, противоречи на принципа на правовата държава, заложен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията.


>>> Предложенията на разпоредбите не са част от първоначално внесения законопроект, не са внесени в срока за предложения между двете гласувания, а са направени при самото обсъждане на законопроекта за второ гласуване във водещата комисия.


>>> Те не са подложени на обществено обсъждане, нямат оценка на въздействие, приети са само на едно гласуване, въпреки че регламентират основна дейност на МВР, която не е изяснена като условия за осъществяване и не съответства на други нормативни актове в българската правна система.


>>> Тези предложения противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект и би следвало да не бъдат обсъждани и гласувани (чл. 84, ал. 2, изр. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание). Предвидимият и прозрачен законодателен процес предполага да се спазват всички негови фази и те да бъдат осъществявани при стриктно прилагане на Конституцията, Закона за нормативните актове и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.


Последни публикации

Виж всички

БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ В ГЕРМАНИЯ ЩЕ МОГАТ ДА НАПУСКАТ СТРАНАТА С ИЗТЕКЛИ ДОКУМЕНТИ ДО КРАЯ НА 2020 Г.

До края на годината Германия ще разрешава на чужденци, чиито паспорти и лични карти са с изтекъл срок на валидност, да напуснат територията на страната, когато държавата, която е издала документа, е о

Германия въвежда мерки за пристигащите и от областите София-град, Сливен и Разград

Министерството на външните работи на Германия е информирало българското Външно министерство, че като част от превенцията срещу коронавируса от събота, 24 октомври 2020 г., страната въвежда мерки спря

PRESS BG news agency е платформа за независима журналистика. Тя бе създадена на 3-ти март 2020 г. 
Основател, издател и главен редактор е Иван Върбанов.
PRESS BG news agency излъчва новини от България.

За контакти: pressbgnewsagency@gmail.com
Всички права са запазени © 2020
===============================
PRESS BG news agency is a platform for independent journalism.
She was created on 3 of March 2020.
Owner, publisher and Editor-in Chief is Ivan Varbanov.
PRESS BG news agency publish news from Bulgaria.
Contact: pressbgnewsagency@gmail.com

All rights reserved ©2020

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now